Fields marked with * are required
9.8
- февруари 3, 2015
9.8
В небето птиците крило не чупят,
а само като кацат на земята
и още щом в гнездото се излюпят,
душата им сред облаци се мята.
Останат ли без устрема нагоре,
за полет губят чувство… И за същност…
Тогава каменно тежи просторът
и G от 9.8 ли е всъщност?
Безкрил и слаб,подобно тях се чувствам,
не жив стоя, ала не съм и мъртъв.
От липса на високо- лазя в пустош,
която ветрове със зъби къртят.
И крясъкът им е прощален екот,
след който птицата от мен отлита.
Под бурени лежа в пръстта на меко
и като червей в корени се вплитам.
Парче от синя рокля е небето,
Годините са ято,но далече.
И като стомна спука се сърцето,
когато времето му се изтече.
Най-силно невъзможното желаем
и то ни тегли, както бряг вълните.
Това , което тука не узнаем,
ще разберем,но само сред звездите…