ЗА ХЕЛОУИН ,МАСКИТЕ И СТРАХОВЕТЕ

  • date
  • юни 2, 2016

ЗА ХЕЛОУИН ,МАСКИТЕ И СТРАХОВЕТЕ

 

Едва ли има вечер ,като тази в последния  ден на октомври,когато по улиците свободно се разхождат, смеейки се и викайки на висок глас  изровени мъртъвци и зомбита,доволни скелети и щастливи вещици ,караконджули и всякакви други окървавени и страховити чудовища,каквито човек е скрил  в най-тъмните ъгли на мислите и страховете си .Това е нощта на Хелоуин.Тогава ,като че ли ,всички гробове са опразнени така ,както са опразнени и щандовете за тикви.И всяко едно от тези озъбени и смеещи се ,ужасяващи същества стиска в ръцете си фенер от тиква ,сякаш той ще му помогне  да не се изгуби в света на живите .Разбира се става въпрос за маскарад ,в който всеки се опитва да изглежда  по-страшен от другите.По-страшен от самия страх.И повечето от тези ,които взимат участие в него са деца ,превърнали страха в забава .Възрастните с усмивка наблюдават маскарада им такъв,какъвто  те не са имали някога ,когато са били деца .Вместо него ,тогава по улиците и между дворовете, са тичали рогати кукери облечени във всякакви кожи и козяци,подскачащи на често и на високо ,за да се чува по-силно и  надалече звъна на хлопките окачени по тях.С тях така  някога са гонели страховете си  ,както децата днес гонят своите .И това винаги е забавно,защото няма по-хубаво от това да усетиш себе си избягал от страшното,което дълго те е стискало и душило.Страхът умее това така добре ,както никой друг/сякаш той може да бъде измамен и да те подмине или да забрави просто за теб /…И възрастните добре са научили това днес . И не умеят това,което правят децата им сега  ,защото може би  вече не вярват наивно,че някой може да избяга лесно от страшното,в което живеят или пък ,че То ще  забрави за тях  и ще ги подмине смеейки се и подскачайки … „-Пакост или лакомство ?”,питат викайки  децата и тропат по вратите на смълчаните им домове,в които пакостта отдавна е преминала много преди те да дойдат. И  е преровила всичко до последния ъгъл ,ограбвайки до край долапите  и душите им ,като е оставила  след себе си бедност и мизерия.Децата това не ги вълнува… Те си искат лакомството,без значение дали кесията на големите отдавна е пробита от острите зъби на бедността /нали затова децата  са деца ,за да искат и получават радости и така да ни радват с тях,защото няма по –голямо щастие от това да зарадваш някой малък/.Възрастните знаят това ,нали и те някога са били такива.И макар, това да им се струва много отдавна ,те не са го забравили и затова ще преровят и Нямането си ,за да ги зарадват и да им дадат нещо от себе си /може би ще им дадат самото си нямане и така ще се отърват от него /.Знаят също, че онази ,на която всички сме деца и към която сме протегнали ръката си за лакомство,наричайки я с нежни имена ,а понякога просто  държава, отдавна е заприличала на мъртвеца  ,който сега чука на вратата им .И който броди в  нощите  по улиците  и рови из кошовете за боклук ,за да се нахрани.Броди  така ,както бродят и те  в отчаянието и глада си ,безгласни и призрачни …Дори не са им нужни костюми и грим за да приличат на зомбита ,защото са станали такива.Не е нужно също да се маскират като скелети ,защото надеждата им отдавна е оглозгана до кости и сега е скелет. Тук единствено усмихнати са само тиквите .И не в една ,а в много нощи като тази , големите не заспиват от страховете си за онези  ,дето сега тичат маскирани и весело подвикват отвън застанали  на прага им с  протегната  ръка за лакомство. И те, Големите, ще им дадат /ако имат какво /,защото също ,като тях гледат с молещ поглед към онази ,която отдавна е забравила ,че до всеки малък трябва да има поне по един голям ,за да се грижи за него дотогава ,докато той порасне и също,на свой ред върне грижата ,защото грижата е взаимност.И ако някой от нас ,възрастните ,днес трябва да извика:”-Лакомство или пакост”,както викат в тази нощ децата ни ,то може би ще извикаме само последното ,защото само това ни очаква в света на живите мъртви,в който живеем…А децата – нека празнуват карнавала на страха си ,додето пораснат ,без значение дали този празник чувстваме като свой или не чак  толкова,че когато станат възрастни като нас, кой знае дали ще им е до празнуване,ако всичко остане така тъжно ,каквото е днес.

Йордан Пеев

Leave a reply

Fields marked with * are required