Fields marked with * are required
ВЪПРОСИ
- февруари 1, 2015
ВЪПРОСИ
Дъжд на прах са сълзите на Господа…
Капят звездни… Блестят овъглени,
като метеорити от космоса,
над земи от море по-солени…
Прав седя… А нагоре- дъжд стича се,
както никнат в ума ми въпроси:
– За какво беше всичкото тичане,
щом пред тебе сме голи и боси?
-За кога впихме зъби в тревогите
и загризани с грижи се лутаме?
Вътре в нас да е вечно двурогият,
дето алчно в душата ни бута се…
-Ти защо ни отнемаш любимите
и издигаш душата над тялото
да се лута в безпътното минало,
а за теб да е времето?…Цялото!
-За какво капна злато в очите ни-
ослепени в пари да се взираме
и по – бедни след туй да се скитаме ,
че от тук горе нищо не взимаме!
-Като теб сме любов и безсмъртие,
но защо ни направи тъй глинени
от духа да се плашим на мъртвото
и да духаме в свещи годините?
-И защо, щом при теб е тъй хубаво,
първо пращаш ни тук да се раждаме…
Да ни пори тъга , като с плугове
и в глада си да мрем от преяждане…
На живота съм вечно във драмата,
тази роля до смърт ми е писнала …
Напомни ми , когато сме двамата
да те питам какъв е бил смисъла.