Fields marked with * are required
УСМИВКА
Поетът в мен ще полудее
от отговори без въпроси.
Най-трудно,лесно се живее,
затуй с усмивка смърт ще проси.
Той дъжд и облаци ще вземе
със себе си,без да ми каже.
Прогнозата за лошо време,
с разстрелващ поглед ще покаже.
Между куршумената точка
и висотата на гредата
той през прозореца ще скочи,
вместо да мине през вратата.
Неразгадан остана даже,
когато се качи в небето.
Което не успя да каже,
прошепна в стих на боговете.
И някой ден ,щом туй случи,
поетът в мен да полудее,
дано прозореца улучи,
преди така да се засмее…
Fields marked with * are required