УСМИВКА

  • date
  • февруари 3, 2015

УСМИВКА

Поетът в мен ще полудее
от отговори без въпроси.
Най-трудно,лесно се живее,
затуй с усмивка смърт ще проси.

Той дъжд и облаци ще вземе
със себе си,без да ми каже.
Прогнозата за лошо време,
с разстрелващ поглед ще покаже.

Между куршумената точка
и висотата на гредата
той през прозореца ще скочи,
вместо да мине през вратата.

Неразгадан остана даже,
когато се качи в небето.
Което не успя да каже,
прошепна в стих на боговете.

И някой ден ,щом туй случи,
поетът в мен да полудее,
дано прозореца улучи,
преди така да се засмее…

Leave a reply

Fields marked with * are required