Fields marked with * are required
ТИХО
- февруари 3, 2015
ТИХО
Изстиваме в чая смълчан помежду ни,
над нас тишината лежи вкаменена,
тъй както тежат неизказани думи,
които те водят далече от мене…
Отпивам раздяла на глътки горчиви.
С очи от стъкло ти ме гледаш насреща,
със стъпки на котка от мен си отиваш
сега охладняла … А бе тъй гореща…
И в спомени кухи,опразнени стаи,
викът да се върнеш кънти като ехо.
И всичко което обичам и зная,
сега се стопява далеко,далеко…
Поглежда ме краят с очи светлооки
и думи разделни разкъсват сърцето.
От мене си тръгваш във всички посоки
и аз те последвам- разбит на парчета…