Fields marked with * are required
СЪЛЗИТЕ НА КРЪВТА или ДА ТЕ КРЪСТЯТ С ИМЕ НА УЛИЦА
Едва ли някой е очаквал ,че има човек ,който може бъде кръстен на името на улица.Традиция е да бъде точно обратното,но традициите явно вече ,както се казва в една реклама не са това ,което бяха .И ако е вярно това ,и ние вече не сме това ,което бяхме .И сигурно ще бъдем прави ,ако го приемем за истина ,с това ще трябва да приемем и неща ,смаляващи човечността ни до степен с лилипутски ръст .Особено ,когато става въпрос за новородено дете ,което е изхвърлено в контейнера за боклук от собствената му невръстна майка, с мълчаливото съгласие и помощ, от също тъй невръстния му баща.И ако тази новина в първия момент помургавява в представите ни ,то в последствие ,когато се окаже ,че става въпрос за ужасно действие извършено от хора от не малцинствените групи ,а от българи .По-точно от децата на българите ,които вече правят и раждат деца ,по подобие на техните ромски връстници и тогава всичко става някак си необяснимо за нас .Неразбираемо ,каквито всъщност сме станали самите ние за себе си ,изгубвайки малко ,по малко в годините на „преход”морала и ценностите ,в които сме вярвали векове и в които се кълнем само по празници и на тежки софри.Познавам много патриоти на по три ракии.Но не за тях иде реч сега ,а за онова изхвърлено в боклука ,буквално, новородено бебе в Казанлък от непълнолетната си майка ,която го ражда с помощта на също така непълнолетния си приятел и баща на детето .След което решават да го оставят в кофата за смет.И за капак на тази тъжна история му връзват червено конче да го пази /сякаш то ще ги замени в грижата им и ще бди над него пазейки от уроки ,но не успявайки да го запази от тяхната безхаберност и липса на ОБИКНОВЕННА човечност . Сигурно в наказателния кодекс има точен член ,по който ще подведат под отговорност тези злощастни родители ,извършили тази гадост, и държавата ще покаже лицето си ,което иначе упорито крие ,но по кой член и по кой кодекс ,кръвта ще бъде овъзмездена заради отказа им от самата нея.Тези балкански Ромео и Жулиета имат финал ,който също е някак си импонираш на духовния и политически пейзаж ,в който стоим вече повече от двайсет години .Ограбен ,изтерзан ,уплашен и самотен …Самотен като онова бебе оставено в контейнера .Онзи малък храбрец ,който още в първите мигове на живота си усеща всичко това ,което е наситило и сгъстило въздуха ни , до степен на непоносимост, по тези географски ширини и дължини … Това тънко конче стягащо китката му ,което всъщност е тънката червена нишка на кръвта ни ,от която сме се отрекли доброволно ,както сме се отрекли всъщност от вече порасналите си деца ,след като сме им дали гръб, ровейки в безкрайните и лъжовни дебри на Фейсбук или зяпащи втренчено и оглупено в монитора облъчващ ни с всякакви сериали ,и безсмислени игри на късмета ,проигравайки в същото време своя собствен такъв ,докато го проклинаме през зъби така ,както и пропиляваме и времето, в което можехме поне да има дадем личен пример или ако щете съвет за онова ,което предстои и което в същност вече име се е случило.За това колко струва човешкия живот и ,че детското кошче не може да бъде заменено с боклуджийска кофа,за страха ,който ни кара да вършим чудовищни и необясними неща ,без значение дали сме от обгрижвани и добри семейства,без значение дали училището ни е добро или сме в чисти и скъпи дрехи …Без значение ,защото всъщност нищо и никой повече нямат значение във време ,в което традициите и морала ,не са това ,което бяха някога …Толкова някога ,колкото е далечен спомена за червена нишка ,която се е късала ,когато са взимали най-тежкия данък от нас в тъмни години на робство –кръвния данък .Когато сърцето на майката се взривявало от мъка ,а юмруците на бащите са посинявали от стискане и кръв …И безпомощност, гледайки как отвеждат рожбите им …А днес нашите деца стават родители и в страха си захвърлят детето си на боклука ,където всъщност захвърлят и себе си и нас, защото захвърлят кръвта си …Където е захвърлена отдавна и цялата държава, за която все по-често се питаме дали я има и ако я има – къде е …И не мога да ги утеша ,тъй като тяхната утеха /слава богу оцеляла оправдавайки в пълна степен думите :роди ме мамо с късмет ,па ме хвърли на смет /е вече другаде и друг я люлее, и повива…Не мога да избърша и бъдещите им сълзи ,както и сълзите на кръвта им ,защото кръвта помни ,без да е злопаметна …Но помни … И добре ,че в онези тъмни ,робски и страшни години сме имали хора ,приличащи на насмай само по външност,но някак си други ,които със същата кръв ,която днес хвърляме безобразно и нехайно в боклука, са ни оставили имената си по ъглите на кръстопътните къщи ,за да може днес един Димитър да има фамилия… И тя да е на името на улицата ,на която е бил тъжният контейнер за боклук .Тази оцапана и мръсна каляска ,с която малкият принц идва сред нас по-бял от най-светлите ни мечти и по –тъжен и от най тъмните ъгли в душата ни …Нежелан и плашейки ни с появата си, учейки ,че любовта е грижа ,а липсата й е нелюбов .Такава ,в която явно отгледахме и себе си, и демокрацията си, и децата си и непосрещнатите си внуци ,които зъзнат завити в пуловера на непълнолетния си татко ,напъхани в явно старата му и ненужна раница, също така ненужни с появата си … Та за него :за Димитър и улицата ,която му даде името си НАЗДРАВЕ!Докато всички крещят опиянени от невероятния гол в историческата победа и екрана на телевизора ще се пръсне от вълнение…Наздраве !
РОЖДЕНИЕ
Наздраве за живота ,който днес
захвърлен на боклука се спасява
където ровят и клошар .и пес,
и дето гние цялата държава…
Наздраве за детето!…А за нас –
тъга с резлива жлъч да си налеем,
че от мига на първия му час
сме вече мъртви!…Нищо ,че живеем…
23.10.2014
Йордан Пеев