СЪЛЗА

СЪЛЗА

Змия захапа себе си …И се отрови .
Жена впи жадно устните в гърдите си,
/до капка млякото им да изсмуче/,
гладът си да засити през годините ,
в които да не вярва се научи.
Гърдите й изсъхнаха до кокaла!
Мъж стисна с пръсти гърлото си силно
да удуши заседналите думи в него,
задавени от дълго отчаяние,
в което да си жив е непотребно.
Кръвта му се съсири от безсилие.
Децата с нокти писаха безмълвия
по кожата си ,мъртва от очакване,
в предчувствие ,че времето е хвърлено
в игра ,където губят без остатък…
От взиране в тъгата ослепяха.
Без чувството за чудо остаряват,
забили спомени в ръба на бездната,
в която падат , както катерачът
въжето си щом скъса…И изчезват.
На пъпната си връв висят обесени!
А кучетата погнаха овцете си,
които вярно пазеха доскоро.
И до едно прегризаха гърлата им,
и с вълчи вой извиха глас нагоре
забравили завинаги Стопанина .

…А той в сълза отрони се за хората …

13.11.2014

Leave a reply