Fields marked with * are required
СТО ГОДИНИ
- февруари 5, 2015
СТО ГОДИНИ
Като куршум в цевта е
изстреляното „сбогом”,
което те разпръсква ,а мен превръща в рана…
Един без друг да бъдем – причините са много
и само ти ми стигаш до края да остана…
И в пребледняла утрин се връщам сам към вкъщи,
разплискан звън на чаши зад мен в зиг-заг се клати,
а зад вратата тежка ме чака мрак намръщен
и лепкав ме засмуква сякаш потъвам в блато…
И вече сто години тъгувам за гласа ти -
китарата без струни е болка едноръка
и аз ,подобно нея,смълчан и сляп се лутам
а пожълтяващ спомен набъбва като мъка.