СПОМЕН

  • date
  • февруари 5, 2015

СПОМЕН

Будя се насън тревожен
в спомени като в капани.
Виждам агнето и ножа.
И разгърдени мегдани.

Баба в старата ни къща
с черги топло ме завива.
В спомена ми се завръща,
без да знам,че си отива.

После пита отдалече,
спряла сред небесна нива:
Сине,здраво ли си ?… Вечер
още късно ли заспиваш?

Ставам тихо…И на пръсти,
в стаята ,за да надникна.
Там е тъмно… Празно… Пусто.
Няма нищо… Няма никой…

Leave a reply

Fields marked with * are required