СЛЕД ЛЮБОВ

СЛЕД ЛЮБОВ

Сърцето след любов така боли,
че иде ти с ръце да го извадиш.
И да го хвърлиш в четири страни,
за да не ти тежи… И да не страдаш.

И самота като бодлива тел
обвива го без жал… И го затяга.
И сякаш някой всичко ти е взел
и надалеч от тебе е избягал.

За него мислите са като дим,
от който парят и сълзят очите.
И чувстваш се не цял ,а половин –
подобно птица без криле се скиташ.

Където и да идеш е пред теб,
край теб и в теб,макар и да го няма.
И краят на света е в този ред,
додето не зараснеш като рана.