СИРНИЦА

СИРНИЦА

/Трима се самозапалиха за месец преди Сирница ,ден за прошка: Траян, Пламен, Венци…
И изгоряха…
Запали се и… Димитър, после Тодор… И той изгоря…/

Мирис на пърлено… Ангели пламнали!
Писък на болка залята с бензин
и гордостта на човека е лумнала
самозапалена – трима в един.

Гаснат в забрава мечти до поискване,
сякаш писмо са от минал живот.
Малките хора с големите истини,
много когато са, стават народ!

В дните за прошка за милост разпитваме,
свикнали с позата,както с мустак.
Мъжките крачки са опит за литване,
мъжките сълзи са скършен мерак.
Месецът кръгъл е… Месецът нула е…
Огън е месецът… Болка и дим!
Пред телевизора,свити в пашкула си,
дъвчем… И мъжките факли броим!

Малко акъла им! Толкоз артиса ни…
Думите хапят подобно бълхи.
И философстващи губим се в смисъла:
върху шамари не кацат мухи!

Със силиконови кукери в джипове,
с бицепси в мислите-имидж градим.
И таласъми отровят ни с клипове,
докато други от грижи са дим…
Литват душите им,с пламък обагрени.
Дните им -съчки мизерен живот.
Върху небето ни тримата ангели
чакат четвъртия… Не за белот.

Режат от кожите си изгорялото,
както от кокала реже се плът.
Просната кожа земята е… Цялата!
Дупки от ножа във нея личат.

В Сирнишки огън изгарят площадите.
Тъжен, човекът е възпламеним…
Клада от хора е майка България!
…Още мъже има в нея… За дим!

Leave a reply