Fields marked with * are required
РАЗЛЪКА
- февруари 4, 2015
РАЗЛЪКА
Тя е война , в която вместо с изстрели
ранен от думи падам… И умирам.
И стичам се като вода пречистена,
която от очите ми извира…
Окопите й са бездънни гробове,
в които лягат чувствата убити-
проядени от жал , с разпрани ръбове.
И вместо с пръст – със спомени зарити…
Да можех , щях да върна пак стрелките й.
Повторно да се срещнем непознати.
Отново да сме влюбените скитници
и тихо да се стапям от гласа ти…
Но тръгваш си…След теб небе напукано
стоварва се върху ми на парчета.
И погледите ни с тъга усукани
пращят като опънати въжета…