ПЪТ

ПЪТ
Когато път потърсим вътре в себе си,
една врата не стига да отворим.
За гладния най-гладкият е лесния,
най-стръмният е стръвен… И нагоре.

В завръщане,пробити от безверие,
надеждата е ,в който не очаква…
Най-мъдрият
високомерно верен е,
най-правият
за първия е кратък.
Бездушният без грях върви в най-грешния,
високото –до корен се отсече.
За слабия най – трудния е
страшният,
най- дългият: двурог!
…И надалече.

Посоката за връщане
е тръгване.
Часовникът в сърцето ни се счупи.
И с времето по пътя се надлъгваме,
защото нов не може да си купим.

Leave a reply