Fields marked with * are required
ПРОЗОРЕЦ
- февруари 3, 2015
ПРОЗОРЕЦ
В прозореца ми самота наднича,
за всичко с него вече разговарям.
Оглежда се минаващо момиче,
през мен поглежда сякаш…И минава…
Да удрям иде ми,да го заблъскам,
за да ме види точно зад пердето.
Отвън денят обувките си лъска,
наместо с вакса ,с пяна от кафета.
С очи от жар стъклото да пробие ,
по краят му маджунът да напука.
Сърцето ми след нея в дясно бие,
а в ляво са години дълга скука…
По турски сяда слънцето ,щом съмне,
жребецът си от утро ще възседне
и щом препусне над земята тъмна,
я чакам пак да мине … И погледне…
И може би,
през някой ден,
кой знае -
в прозореца ми,спряла,ще надникне
и вместо мен ,от празната ми стая,
ще й намигна в сянка любопитна.
Навярно с обич всичко се лекува,
а любовта лечима като рак е.
С дъга обвита ,в облак я сънувам,
да мине всяка сутрин я очаквам.
И дясната обувка ляво стиска
желанието ми да я преследвам,
но точно онова,което искам,
пред друг прозорец спира …И изчезва.
Сълзата пада перпендикулярно
и като кръст до корен ме дълбае.
Светът без обич пуст ще е навярно
и мъртъв от началото до края.