ПОСЛЕДНО

  • date
  • февруари 6, 2015

ПОСЛЕДНО

Човек обхожда цял живот сърцето
в надеждата му там да се открие,
но често той не стига… И в небето
душата му угрижена се вие…

И времето раздадено на всеки,
тъй както в чаши е различно пълно
и всеки има жребий и пътека,
която в тъмното се спуска стръмно…

Мечтите му са болки позволени,
които до дъхът си сетен влачи
и щом превърнат се в сълзи солени,
така тъжи, че и смъртта му плаче…

Leave a reply

Fields marked with * are required