Fields marked with * are required
ПИТАЙ ПАТИЛО
- февруари 3, 2015
ПИТАЙ ПАТИЛО
Одрах от себе си до кръв жената ,
змия тъй както кожата си свлича.
Лишен от страст и чувство за разплата,
живея,без да мразя и обичам.
За нея щях през всичко да премина:
реки без мост и брод,без път в скалите,
през тръни щях да тичам и къпини
с разпрана плът до кости от бодлите.
Така и вярвах ,както само може
на майка да се вярва… И на Господ.
Сега е къс ненужна мъртва кожа
и сам стоя – в сърцето си залостен.
И сам стоя – от мрака й осажден,
единствено в съня я виждам бяла.
Каквото и да каже – не е важно.
Аз важното го казах на раздяла.
Принцесите осъмват Пепеляшки,
затуй излизам призори на срещи.
Под роклите внимавам за опашки,
че Дяволът в жена е страшно нещо…