НОЩ

НОЩ

Кървящо слънцето умира клето
с отрязана и алена глава,
зад облаци от кръв попи в полето
и звездна нощ постла се след това.

Скалите,тъмни кули,дом на вятър
с криле гористи пращат хладен мрак
и клатят се дърветата бухлати,
че всяко дух смразен е еднокрак.

Дочувам предсказания и звуци
с дъха на мъх изгнил и на трева.
В изпръхналите като захар буци
пълзи тъма,както пълзи вода.

Сред изумрудената плетеница
оглеждам се за своята звезда.
И в писък на ранено тъжна птица
се давя от единствена сълза…