Fields marked with * are required
/ На Гоца която се самоубива на 19 години, изоставена бременна от годеника си и неприета от семейството си … И моя баба/
От Костадинка една кост остана,
жадно изпи я до капка земята…
И вместо нея в пръстта зейна рана,
вътре духът й сред пламък се мята…
Гложди я хищно отрова изпита.
Удря с юмрук зидовете на гроба.
Дави се в мъка…За него разпитва
тези , които се спускат отгоре…
Че за морала в човешкото стадо,
тази любов не е връх,а е бездна…
Няма духът й утеха, ни радост…
В облаци скита небесна и звездна!
На обичта им грехът е отровен!
Мъртва утробата гние в корема
и надълбоко срамът е заровен…
Колкото даде й,толкова взема!
Жадно осмукват я време и корен.
И Костадинка в костта се белее…
Зеленоока ,тревата отгоре
още очаква жениха за нея…
Fields marked with * are required