МОМЧЕТО И МОРЕТО

МОМЧЕТО И МОРЕТО

/Момчето ,което говори с
морето…
Н. Йорданов/
Море -
заврял казан от сол и пяна,
с разрошващ вятър,с пръскащи вълни,
в които лодките като пияни
напред люлеят се … И настрани.

Ах ,как влечеш към себе си… И дърпаш,
тъй както само бездната влече
и в тебе отлетя,подобно кърпа,
едно говорещо със теб момче.

Това,което приливът не пази,
са стъпките му в пясъка ти рус,
до кръста в плажовете е нагазил
сред вик на гларуси ,солен на вкус.

Зад хоризонта,светнал като слюда,
с рибарски мрежи слънцето влече
и от скалистия озъбен зъбер
с усмивка маха ми това момче.

След него аз каквото и да правя,
изгубвам се като река в море
и в теб
дори
на плиткото се давя,
и няма кой тъгата ми да спре…

Потъвам…
А над мене светлината,
на риба сякаш с люспите блести.
Онуй момче протяга си ръката,
да ме измъкне… И да ме спаси…

Море -
Магия в синьо и зелено,
с брада от водорасли миден бряг,
защо,щом ти си толкова солено,
така е сладко с теб да бъда пак ?

Leave a reply