Fields marked with * are required
ЛЮБОВ
Вълните на морето са жени,
и с бреговете вечност се целуват,
В прегръдката скалата се рани,
тъй както в любовта се боледува.
Звездите на небето са очи
и всяка утрин с него се прощават,
избодени от слънчеви лъчи,
тъй както в любовта се ослепява.
Виси Луната като камък бял,
под който спя до теб и те сънувам.
Аз този камък с нокти съм дълбал,
но вместо кръст сърце съм нарисувал…
Fields marked with * are required