Fields marked with * are required
КОЙ СИ ТИ
Кой си ти , който внезапно в очите ми
сложи прогноза за дъжд
и уморена от студ и от тичане ,
търся те в чувство за мъж?
Ти си той,
който окапа в душата ми
с мрак,тишина и тъга…
Помня как вплиташе пръсти в косата ми,
както в небето дъга…
Беше тъй ниско със тебе… И истинско,
с едри и зрели звезди.
И ги достигах , щом вдигна ръцете си,
без да тежи и боли…
Той си ти ,
дето изпълни живота ми
с миг без дъх ,в който стоя
и оцвети със смеха си наоколо
в щастие ,сякаш с боя…
Кой си ти,
който с копнежи зарина ме,
после попари в слана?
Ти си вихрушката в мене преминала!
И съм отново сама …
Fields marked with * are required