Fields marked with * are required
КОГАТО СМЪРТТА МИ ПРОГЛЕДНЕ
- февруари 4, 2015
КОГАТО СМЪРТТА МИ
ПРОГЛЕДНЕ
Стъклен дом си сковавам в небето
и пирони от думи забивам,
а мечти,в обещания слепи,
като тухли подреждам грижливо.
Там ще ида,щом падна в земята,
гърлото на смъртта е дълбоко.
Със зелена самотност тревата
склапя погледа зрящ нашироко.
Ще си мисля за майките, дето –
всяка даде и другата риза.
За момчетата – двете петлета,
чийто смях като жар ме облиза.
Някой друг вместо нас всичко върши,
на живота стрелките ни движи.
И сълзи от очите ни бърше,
за съдбата невидим се грижи.
Сочи знаци – маяци последни
при кого и къде да отидем.
Ако в този живот не прогледна ,
то смъртта ми поне да ги види!