КЛАДЕНЕЦ

КЛАДЕНЕЦ

Продънва дъното на кладенец
вода избягала под него.
С око , запомнило удавници,
като циклоп нагоре гледа.

От дълго чакане, прегризало
въжето себе си – се плези.
И кофата ,с ръжда облизана,
жадува дъжд по гръм да слезе.

През зъби капките осмукало,
топи се всичкото зелено.
И водни камъни напукани
с безверие са наредени.

В пресъхналото новолуние
сънуват как вода нахлува,
а кладенецът е фунията,
която мъртвите надуват.

Leave a reply