ЙОРДАН ПЕЕВ – „КОГАТО СМЪРТТА МИ ПРОГЛЕДНЕ”
***
Човекът е кървяща, жива рана,
която до смъртта му не зараства,
но щом покрият го трева и камък,
дори в пръстта не си намира място…
Преплетен в корените продължава
да търси смисъл… И в това да страда.
За всичко, дето писа и остава,
проглежда и в смъртта, като награда…
“… Отдавна не бях чела толкова истинска, заредена с кръв поезия – това е извън всякакви комплименти…”
Камелия Кондова
“… Поет с голям поетичен потенциал и с метафорична стихия в стиховете …”
Петър Анастасов
“… Йордан Пеев в роден поет. От последните романтици в нашата литература като Иван Пейчев, Усин Керим, Христо Фотев, Борис Христов. Каквото има да му се казва в бъдещия му път ще му го каже Бог…”
Пламен Анакиев