ЗА РАЗБИТИЯ НОС НА ДЕМОКРАЦИЯТА

  • date
  • юни 2, 2016

ЗА РАЗБИТИЯ НОС НА ДЕМОКРАЦИЯТА

 

Три дни след отбелязването на двайсет и пет години от падането на тоталитарния режим в България беше пребит писателят Владо Даверов.И това се случи след като той се е връщал от представяне на новата си книга „Чудовището ДС’ в Благоевград.Само три дни след тържествата по повод падането на Берлинската стена и краха на комунистическите режими в Източна Европа чудовището тук,сякаш се събуди .Същото онова чудовище ,което някога уби брата му по перо Георги Марков,чийто паметник беше открит на този десети ноември и който събра край себе си всички останали живи дисиденти,за да почетат паметта на писателя и спомена за нещо ,което сякаш уж си беше отишло завинаги.Но с този юмрук в лицето на Владо Даверов ,чудовището показа ,че е живо и го има,и никога не си е тръгвало,а само добре се е прикрило  .И колкото и да ни се иска то да си е отишло безвъзвратно ,това не е така .Нещо повече ,то показва кръвожадните си зъби на всеки ,който дръзне да говори за него …А какво друго може да прави един истински писател ,освен да говори и пише за нещата ,които са язви на времето си  и рани на тези ,които живеят в него. Иначе нямаше да е писател  и да сложи своето „Вчера”в кинолентата на един от най-обичаните български филми-присъда на отминалия режим,а Георги Марков щеше все още да си бъде жив и здрав ,далече от самия себе си и от чадъра си …Този юмрук в лицето на Владо Даверов счупи не само неговия нос ,но и този на Надеждата .На онази  Надежда ,която някога изкара хората по площадите в жаждата им за свобода на човека и думите му ,на мислите му и на любовта към демокрация.Същата надежда ,която днес е жива ,както е живо и чудовището срещу което застава,и се надява днес децата на България да спрат да емигрират и да се завърнат в родината си ,вместо да търсят щастието си по чужди земи.Надеждата ,че тук чудовището на страха е вече мъртво …Но не !То е повече живо от всякога .Нещо повече: то  сега се е прикрило добре зад маската на демократа и е издуло джобовете си с пари,натрупани от приватизация благодарение на връзките си със същата тази ДС.И е  все по-алчно и все по-стръвно към онези ,които дръзнат да го осветят и говорят за него,и така да го извадят и покажат от леговището му ,където удобно се е скрило…А кръвта на Демокрацията тече от разбития й нос така,както тече тази от носа на Владо Даверов .Или както текат сълзите от очите на бронзовия Георги Марков в ноемврийския дъжд…

 

СЪЛЗА

 

Змия захапа себе си …И се отрови .

Жена впи жадно устните в гърдите си,

/до капка млякото им да изсмуче/,

гладът си да засити през годините ,

в които да не вярва се научи.

Гърдите й изсъхнаха до кокaла!

Мъж стисна с пръсти гърлото си силно

да удуши заседналите думи в него,

задавени от дълго отчаяние,

в което да си жив е непотребно.

А кучетата погнаха овцете си,

които вярно пазеха доскоро.

И до едно прегризаха гърлата им,

и с вълчи вой извиха глас нагоре

забравили завинаги Стопанина .

…А той в сълза отрони се за хората …

13.11.2014

Йордан Пеев

 

Leave a reply

Fields marked with * are required