ЗАЛЕЗНО

ЗАЛЕЗНО

Лъчът , пробил до кръв небето,
до кокал в мене се заби.
На вярата гръбнакът сцепен
на полумесец се изви.

По клони,страх в смълчани птици,
сънува ястреби над тях.
По стихнал калдаръм жълтици
събирах ,но ги пропилях…

С каруцата си ветровете
изсипват пламнали звезди
и в междузвездната им пепел
нощта съмнения гаси .

Утехата подир обида
кърви… И обещава свят…
Под облачните керемиди,
две птици за ръце вървят.

Греша,каквото и да кажа…
Две трудно се дели на три.
Поисках тебе да накажа,
а само мене ме боли.