ДЪЖД

ДЪЖД

Mилион въжета дъжд висят в небето,
плющят светкавици като
камшици.
В корема му забил
си острието,
гръмоотвод им
слага белезници.

За този дъжд и
в този миг живея.
Рога заплитат
облачните бици
и яростта им
луда в гръм беснее
и къса
електрическите жици.

С възторг така
до пръсване съм пълен,
ако примигна само,
ще прелея…
Животът ми,
макар и начакълен
е поднебесна,
слънчева алея.

Leave a reply