ДЪЖДЪТ НА СПОМЕНА

ДЪЖДЪТ НА СПОМЕНА

Дъжд наведе небето…Вали…
В календара ми спомен се стича.
Мисли,паяци в прашни ъгли,
черно бели от снимки надничат.

От очите вали този дъжд
и в солена сълза ме пресича.
И го смуче тъгата на мъж,
както страст с непознато момиче.

Но улука – капан е за дъжд!
Капки с чукове чукат в капчука
и окото преля изведнъж,
и ме дави с ръцете на мъка…

Вън дори и да спре да вали,
вътре в мене дъждът продължава…
Вън тревата в зелено гори,
в мен – с прерязани вени остава….