ДЪЖДОВНА СКУКА

ДЪЖДОВНА СКУКА
/Прозорците — затворени и черни
и черна и затворена вратата/
А. Далчев

Дъждът е скука в дните ми без ъгъл,
с мълчанието на вода се стича,
от облака,прогнозата излъгал…
В стъклото те рисува… И съблича…
Подобно на монета се изгуби
в прокъсан джоб след думите оловни…
И спомени набъбват като гъби,
от този дъжд -красиви и отровни.
Прегънат погледът ти с лакът сръга
мечтата ми ,до теб в звезди да тичам.
В което вярвах ,стъклен нож наръга…
С каквото ме рани,до смърт обичам.

Домът ми гръб на пътя е обърнал,
предрекъл болката,с прозорци тъмни…
Навътре погледа си е извърнал
в пълзящи сенки по стените стръмни.

А самотата е въпрос на навик,
очите ми от взиране са слепи.
Надеждата е бягство и излишък
от време в свят до костите разцепен.

От мъка, на подкова се огънах,
на колене вървя в земята мокра
и щом прехвърлих хълма се препънах,
на птица в скелета с позната рокля…

Leave a reply