ГРОБИЩЕ

ГРОБИЩЕ /Умираме само веднъж,
но толкова дълго/Молиер

С мисли живите говорят с мъртви,
стискат плочите настръхнал мрак.
Могат ли- със зъби ще ги къртят
и в света ще се завърнат пак.

Черна пръст, а камъните – бели…
Пръснати в земята като хляб.
Тъжни и прегърбени недели,
свещи и сълзи по тях редят.

В празните тела- пусти квартири,
лази вечност,както лази смок.
С костите им,вместо с флейти,свири
спомен за изнизал се живот.
Тръгват си неделите сред бездни,
в шепи с плач,а в пръстите си с кръст.
Някой ден и те в пръстта ще слезнат
за да се стопят… И станат пръст.
Между облаци души надничат,
с полета на щъркели кръжат.
Няма … Няма гробище за птици!
Хората обаче
не летят!

Leave a reply