ГНЕЗДО

ГНЕЗДО

Лежат отсечени в калта липите,
внезапно остарял е моят град
и между труповете им се скитам,
земята беше рай – сега е ад.

Секирите – проблясващи завеси
се спускат… Клони сплитат се с треви.
Край дънерите -птичите адреси,
търкалят се гнезда като глави.

Любимото превръща се в омразно,
когато те ранява и боли.
От удари сърцето ми е празно
и вместо тях , мен сякаш повали…

След толкова лъжа в света продажен
на кръгове от страх ята кръжат,
Не порива , а клонът днес е важен,
че без дърво крилата им тежат…

От крясъка на птици уморени
небето почерня… И натъжи.
До вчера се крепеше върху клони,
днес полетът на птици го държи.

Липите са на времето корици,
а то – безкрайна книга пълна с прах
и сбирам шепи за гнездо на птици,
с мазоли от секирите по тях.