Fields marked with * are required
В СПОМЕН ЗА МЪРТВОТО,
МИЛОСТ ЗА ЖИВОТО
Както пещ ражда хляб,тъй и майките раждат
и каквото в началото – същото в края,
че ни глозга съдба и късмет ни дояжда…
От гърдите им кръв вместо мляко бозаем.
А всесилното време без жал ни подмята.
Топла топка от кал сме…Със смърт ни лекува…
Време бременно с грях ,неизбежно помята
и сме будни насън, а сънят ни сънува…
И без нокти, със зъби животът ни дращи,
между дати в изпъкнали дупки събран е,
затова на небето смъртта ни изпраща,
а заравя в земята каквото остане…
Fields marked with * are required