Fields marked with * are required
ВЪЛК
Най-тъжната история научих
от този който смя се най-широко
с юмрук ,подпрял съдбата си на куче,
нахапано от вълците жестоко…
В усмивката му,крива и беззъба,
пиронен смях с бодлив копнеж ме гледа -
хлапак , тъй както крие се зад ъгъл,
стъклото щом е счупил на съседа…
Добре ли си ? – наивно го попитах
но той не пожела да ми отвърне
и вместо глас от гърлото му свито
на вълк настръхнал воят се изтръгна…
Fields marked with * are required