ВРАНИ

ВРАНИ
Бели врани като пресни рани,
кацнали в съмнения мълчат.
Под перата им, до кръв издрани,
белези от клюнове стърчат.
От криле издуханият плясък
спомня си на полета шумът.
Днес небето е далечно място
и без блясък немощно висят.
Всичко времето,без смърт, лекува.
Няма време…Идва само смърт!
В рани бели врани отпътуват,
гарвани се връщат… И кълват.

Leave a reply