БУРЯ

БУРЯ

Мракът в прозорците черен ще свети,
листа прогаря от танц на молива.
В него на воля препускат куплети -
луди коне в неожъната нива.

Шпага стихът е… Докрай го забивам,
както убива бика матадорът,
който в небето очите извива -
дъжд вместо милост да плисне отгоре.

Потни и прашни…Рогати от ярост,
сбират се в куп градоносните братя.
Блъскат се бесни… И мълнии пращат…
Пръскат се птиците в пръски от ято.

Тежък е кръстът разперен в крилата.
Болката с птици лети,дето падат
и до човека попиват в земята,
а самотата в гнездата им ляга.

Гръм като с чукове удря в полето,
с бляскави нокти светкавици дращят…
И като рокля разпра се небето
в танц на вода… И надолу я праща.

Удря се бурята… Вие и дави!
В миг се изгубва… Попива сред буци
там,дето мъртвото живо не става.
Свят ,в който дланите свиват юмруци!

В ново зелено светът се взривява.
Всичко е минало… Мокро … И тихо…
Пука пръстта… Плахо в стрък се изправя
с листи разперени – сянка на птица…

Leave a reply