БОТЕВ

БОТЕВ

Плиска се глас,като тътен по тъмно:
вино без памет наливай,кръчмарю,
че без молитви съдбата си сбъднах-
да коленича в кръвта на България.

Плитък за мъртвите станал е гробът.
Живите в него не дирят утеха!
Псува през залци и трае си робът…
И отесняват хайдушките дрехи…

Сам се оплете чувал за главата,
както само се усука въжето,
дето Василий си тури…Разплата
в сватба без булка…Прости ме,
Венето!

Сипвай!… В смъртта за живота се пие…
Чувам априлски камбани през юни.
Да ги задавя,наливай,че вият…
Чаши без дъно догоре се пълнят…

Грях е покоят и зло без прокоба!-
Блъска гласът му… И тъмното кърти.
Днес е пройдоха,а утре- войвода.
Вдругиден – изстрел…
Умира безсмъртен…

Звяр без порода куршумът е писнал,
пее Балканът хайдушката …Бесен!
И на челото му с кръв се изписва
двайсет и първата Ботева песен…

Leave a reply