ЪГЪЛ В НЕСЕБЪР

ЪГЪЛ В НЕСЕБЪР

Местоименията на света се свиха
в единствените Ти и аз
кръстосани на ъгъл ,в който тихо
възкръсвам в онзи дето бях
И пак сме калдаръмни булеварди,
един от друг пресечени до край
без пътни знаци и без тротоари,
че адът е един престорен рай.
И шумно в нас разбива се и плиска,
човешката ,забързана река,
която не разбира колко ниско
небето е протегнало ръка.
И тя посочва точно в този ъгъл,
където сме застанали сами …
Съвсем сами , без лъгал и излъган ,
и думите са блеснали ками,
които са забиват в нас до дъно
от клетви за любов,но без вина.
И точно в този ъгъл те целунах ,
и само в този ъгъл си жена,
която искам всъщност да забравя,
за да откривам тука всеки път
любов и болка да кръстосва в хора.,
че да обичаш цял живот се учиш
И днес стоя отново сам на него
в безвремие с павирана самотност,
и сричам крачките на други двойки,
които са минаващ смях през мене
под писъка на уморени чайки
на ъгъла е цялата вселена ,
в която те открих в космична среща?
И погледите бяха метеори .
Парче от твоя още нося в мене.
Избягали от време и от хора,
открихме се взаимно вън от себе си
един във друг …Очите бяха взривове
след дълго чакане в мига на взиране…
До крайност тишината ни изпълни
и нямахме потребност да говорим
в едно око разтворено отгоре.
И думите изгубиха значения,
понятия и нуждата от смисъл
в усещането колко сме си нужни
на ъгъла лишен от безразличие
И бе тъй моя , а остана ничия,
че всеки е на себе си обречен
и ослепен от нуждата за вечност
До край взаимно ако се изгубим,
ще знам ,че в този ъгъл ще остане
парче от нас сред скелети на миди
пред хилядите предстоящи ъгли
след него ,на които ще отидем.
И винаги на него ще ни има,
ще бъде наш…И мигом ще пристигам
на него всеки път , когато в мене ,
започне образът ти бледнее
в контурите на други очертания
и чужда нежност мястото ти вземе,
че любовта не знае разстояния ,
които да не може да премине
усети ли че почва да изстива.
Ще бъда всяка вечер в пет без теб
/ часовникът не помни други дати,
освен онази ,спряла в този ъгъл /,
тъй както спрях тогава сам на него
препънат от очите ти зелени,
които ме сбогуваха солени.
И само тебе тука ще целувам ,
макар на други ъгли да заспивам.
И ще си мисля всъщност ,че сънувам,
когато без да искам си отивам
и пусто ще е будното човечество,
защото всеки сън към теб отива
откривайки те в ъгъла на спомен,
че ъгълът е уморено време
отпуснало крилете си без полет
В ръцете си ще съм с букет от трепет,
бодлив с надеждата ,че ще те видя.
И кървавочервена ще е дирята
във въздуха ,която ще остави,
към ъгъла ,когато ще го нося.
Усмихната ще идваш с тихи стъпки
и мъжки погледи ще се люлеят
събрани в сноп от мисли пожелани.
Ще падат колебания за обич
на тези ,край които ще минаваш…
Треперещ от възбуда ще е въздухът
след облата магия на бедрата ти,
И тя ще те отвежда право в мене…
И кръгъл в този ъгъл ще те чакам
с най-синята възможна невъзможност ,
в която с теб завинаги оставам…
И миг ще бъде дългата раздяла
защото в този ъгъл съм безсмъртен,
и само в него мога да възкръсна
от най-дълбоката си смърт без тебе.
че много дълго след това те търсих,
но тъй и не успях да те намеря.
Изписах с името ти всички плажове
с кръвта на пясъка блестящ от миди
да могат гларусите да разказват
за теб на всеки бряг ,до който стигнат.
че с теб не си отидохме от ъгъл,
на който не успяхме да останем.
И виждам днес застанало на него,
едно момче да чака вместо мене,
в ръцете с букет трънлива нежност
от кървавочервени пожелания,
момичето си,дето закъснява,
тъй както някога очаквах тебе
в безкрайността на цели десет дена
и с краткостта на дългия живот
събран на ъгъл,който ни разделя …
13.о5.2014

Leave a reply