ЧУДО

ЧУДО

В безгреховната Божия височина
гледа Господ преблаго… И тих се усмихва.
И се пръска над рижи жита в светлина,
сред които двуногите сенки си скрихме.
И един в друг изгубени,сляпо вървим,
и крещим в ехото си към другия мълнии,
след които на срички мълчим…И не спим,
че в съня на човека кошмари покълват.
И разлистваме светли, безбройни ръце
/две не стигат ,когато прегръща се чудо /,
че и то ,както Бог, гледа се със сърце,
а очите са зрими за всичкото друго.
Чудото е тогава за тебе цял свят
и от него душата ти в свещ се превръща.
И примигва през восъчната благодат
с пламъчна тишина… С тънък дим ни прегръща.
В кадифения плащ на безмерния мрак
гаснем в миг на смирение идващ внезапно,
както идва връхлитащ от тъмното влак,
който носи със себе си хора и дати…
И събаря вселени …И кърти звезди.
Любовта е единствената ни победа
Времето отлетя …Времето предстои…
И стои …Само ние се стапяме в него…

27.11.2014

Leave a reply