Fields marked with * are required
Чувство за излитане
- февруари 26, 2015
Чувство за излитане
Заключен в себе си стоя…Затворен
от онзи ,който съм…Не го и мразя.
И с непознати думи си говорим.
В едно сърце сме… И взаимно пазим се.
Не ми е странно даже,че съм двама.
Нали монетата и тя така е.
Когато той пристига– мен ме няма,
когато идвам аз – сам бродя в стаите.
Без него черен съм… И бял съм с него.
Два минуса в едно на плюс са равни.
Две рани сме,но със съвместен белег.
Два белега сме ,а е обща раната,
че той е всичко , дето все го нямам,
но точно затова тъй го обичам.
Без него болка съм… И няма драма
в хриптящите издишани различия.
Изпълва думите ми с кръв и воля
от онзи миг,когато чух да казва
от кръста си ,разпънат като в полет,
че любовта е всичко,не омразата…
И вече не е нужно да говоря.
По сетива съм,затова не питам.
В две дати скрит ,с тире за път нагоре,
животът ми е с чувство за излитане.