ЧЕРНО

ЧЕРНО

Черен сняг като мрак заваля,
мрачна пепел от думи натрупа.
Сянката ми от скръб побеля
и тъга под краката й хрупа.

Черно слънцето свети над мен
а в душата ми –тъмно и празно.
Вътре нощ съм ,а вънка съм ден,
и любимото стана омразно.

Дните – ноти в клавиши без ред,
аз съм север,ти в юга си скрита.
И по черните слизам към теб,
ти – далечна по белите скиташ.

Пукат спомени в черния лед,
с бели гарвани дрезгаво грачат.
В черно – белите фотоси с теб
за ръце цветни мигове крачат…