Fields marked with * are required
ЧЕРВЕНОКОСАТА
- февруари 3, 2015
ЧЕРВЕНОКОСАТА
С коси от залези на плитка сплетени,
главата ти до мен гори запалена.
Гася пожара й между ръцете си,
разпръсква блясъци жарта й алена…
Разбит на атоми лежа безклетъчен
в леглото стихнало… И гол до кости съм…
С барутна кожа си , а аз съм кремъчен :
ще лумнем в пламъци, ако докосна те…
Затуй отивай си!… Потъвай в сенките
с коси от залези пламтящо кървави!
Изглаждам спомена за теб по гънките,
докато русата до мен прегърнал съм…