Fields marked with * are required
ЦИГАНИН
на Усин Керим
Някакъв вид циганин нощем броди из мене.
Скита и вика така ,сякаш кон е избягал
или любима…С пияни очи зачервени
взира се в мрака по-черен от клетва и дявол.
Свита в подкова Луната щастлива и бледа
право към нея го води…Такъв си го иска,
че вечно той й се пада на карти щом гледа
и сред утайка в кафето й обич го стиска.
Конят ще върне.От друг ще открадне момиче ,
ала подобен на него едва ли ще срещне,
че като циганин лъже ,когато обича.
Устните му като въглени в жар са горещи.
Бляскат с бакърен копнеж облаците ръждиво
около нея …И мамят го медни и тънки.
И съблазнен от това към Луната отива,
че си е циганин,нищо че бял е отвънка…
05.06.2014
Fields marked with * are required