Fields marked with * are required
ХЕРГЕЛЕ
Отпиват старчета на глътки времето,
преглъщат спомени от младост дъхави
и на живота им протрито стремето,
трепери в тропота с коне задъхани.
И прегорял тиган са днес поляните,
където някога , над Бог,препускаха.
Покрити с белези,пулсират раните,
без бяг юздите им висят отпуснати.
Дочуват призива на страстно цвилене,
кобили викат ги все не обяздени,
между подсвиркване и злъчно хилене
на млади кончета,до вчера раждани.
От вечност тежка в смъртта раздялата,
в единственото им познато равенство.
И тръгват старците…Зад тях самарите
очакват младите жребци загладени.
Fields marked with * are required