Fields marked with * are required
ХВЪРЧИЛО
- февруари 26, 2015
ХВЪРЧИЛО
С парче от роклята ти вързах вятъра
и той като хвърчило те издигна.
Подобно птица на високо мяташ се
и няма облак ,който да те стигне.
Пълзи по вените горчиво виното
с възторга , който горе те задържа.
И бъдещето е тъга без минало,
с което за ръката си те вързах.
А мравките под теб човешки пъплеха
в небесното ревниво впили жило.
Към кръчмата животеца си мъкнеха
с последните останали им сили.
Кръвта на виното от гняв бе вкиснала,
че те отровни в завистта си бяха.
Чейнетата им зяпаха увиснали.
Забодени с мълчание стояха.
Пробито зееха изпити чашките.
Бездънно погледът им се замая.
Един извади камък,а друг- прашката.
Какво се случи после,ти го знаеш…