Fields marked with * are required
УЧАСТ
- февруари 3, 2015
УЧАСТ
Участта е монета,но с трета страна
и по мъжки в дланта ми се пада.
И стихът мери точно с небесна везна.
Всяка загуба ми е награда…
И дърво от мечти на небето садя,
да попива денят ми край него,
и когато потъна в земята…
И спя,
вместо мен
на живота да гледа.
Да се стапям в деца и по пътя след тях
да им махам,додето се губят…
Да ги чакам за празник,а спомени в прах,
като вълк единак да се зъбят.
Да целувам жени,а да вярвам в една-
и така да остане до края!
Като бездна дълбока е тази жена,
като ад,
като смърт,
като рая.
И до други мъже изтощена щом спи,
мен когато в живота ме няма,
да сънува в небето как с нея вървим,
по пътека от облаци…Dвама…