УТРО

УТРО

Тъй както листът бял е съвършен
преди художникът да зарисува,
така нощта избухва в идващ ден
и изгревът в прозорците танцува.

Ръцете си с прегръдка съм скъсил
и в тях гърдите ти са портокали.
На бавни глътки устните съм пил,
преглъщал мигове до смърт желани.

Страстта – любовника неуморим,
по потните бедра се стича в струи.
Един до друг в леглото с теб димим,
дори съседът глух възторга чул е.

Целувам те пред бездната от миг,
която зее точно зад вратата
и щом потънеш в нея,като вик
след тебе в него дълго ще се мятам.

Смехът ти ще изтича бледосин,
подгонен от косата ти зад ъгъл
и друг да вярва, че е с теб един,
тъй както мен със същото излъга.

Градът нощта с моторен взрив гаси,
по вени от асфалт живота тича.
В лимонено,от бързане,такси
лилава сянка хлътва на момиче.

Leave a reply