Fields marked with * are required
ТЯ
Жената е законният крадец…
Обира те до свършек … И разнищва.
И с устни те отключва като шперц…
Догоре пълни те… А си без нищо.
Ще гръмна славея,до смърт любим,
в сърцето пеещ колко я обича.
Над радост тя те вдига като дим,
а в болката – до скелета съблича.
Подобно тумор ,щом я отстраниш,
тя пак се връща в теб – неизлечима.
И падаш в нея ,както в огън дъжд,
да я гасиш …А тя – неугасима…
За чувствата – най-чудният бандит,
тъй както джоб душата ти преравя…
И голотата й ,невидим щит,
като монети пръснат те оставя.
Злодей без зло и жалост е без жал,
когато в слабост обичта й молиш…
Пилее те до край, щом си се дал.
До корена на нерва си оголен.
Тя несравнимо нежна е … Апаш,
без допира,на който
жив си мъртъв.
Дори разлюбен , пак си богаташ,
с нощта от страст ,която с вик откърти.
Тя с непростима милост отмъсти
на всеки,който вярваше й …Жалко!
И зъзна в ъгъл с четири стени,
в ръцете с ключ, в сърцето без ключалка…
Fields marked with * are required