Fields marked with * are required
Твърде много И
- февруари 26, 2015
Твърде много И
Кръвта ми се насели със съмнения
и отведнъж престана кръв да бъде.
И вместо нея, в тънките ми вени,
потече силен смях , и дива лудост.
И аз престанах да съм тих и кротък,
и станах побеснял, и водопаден.
И невъздържано залях наоколо
с това ,в което до последно вярвах.
И тишината си препълних с крясък ,
и тя от виковете се напука .
И свлече се като изпръхнал пясък .
И като пръст надгробна ме затрупа.
А казват времето лекува всичко ,
но времето го знае само Бога,
кого и колко дълго ще обичаме…
Затуй на думите не вярвай много .