СЪРЦЕ

СЪРЦЕ

Сърцето ти е ключ за чужда къща
/Ключът за теб е ключ за чужда къща/….?
Забравям го.И почвам отначало
И себе си започвам.И се връщам
назад ,където съм в прозрачно тяло,

където целият сърце съм всъщност
в утроба пълна с нежност и без драма.
Където в същността си съм разпръснат
и имам връв , и път…И друго няма,

че днес, каквото е – не ми харесва,
че дълго да боли – не ми нужно!
Че дом си имам,но не знам адреса.
Съседите му – до един са тъжни.

Не случих на сърце …И то не случи
на мен ,но още вярва и прощава
копнежите,които не получи.
Сърцето до последно се надява.

Извадих го …И то за миг се сгърчи
подобно на захвърлена обувка.
Сърцето от раздели не се учи ,
тъй както не разбира от преструвки.

И хуква подир мене запъхтяно,
/сърцето може всеки да догони /.
От „сбогом”няма по-дълбока рана,
че буквите й са като пирони.

От „сбогом” няма по-далечно място,
но то върви натам …И не разпитва
минаващите покрай него бясно.
Затуй сърцето да лети опитва.

Умира като кладенец пресъхнал
вместо вода ,погълнал самотата.
И свети от тъга като възкръснал.
Сънува тишина.Мълчи от вятър.

И почвам да примесвам кръв и плява,
и от тестото правя нова кожа,
в която прероден да се изправя,
ала не знам какво сърце да сложа?

И пак съм онзи мъж залутан ,който
отново старото сърце си иска ,
че Бог с едно сърце е… И е твойто .
С ръцете ти държи го ,но не стиска .

Leave a reply