Fields marked with * are required
СЪН
- февруари 24, 2015
СЪН
Луната е сърп от звездите наточен
със който главата на слънцето реже
вечерника хладен…И в тъмното сочи
къде са щурците сред песенни мрежи.
Къде осребрена лисицата тича
забила носа си в сърцето на заек.
И как в самодивата зрее момиче
с коси като злато и бяла омая.
Как в извора с билки лицето си мие
от който овчарят ще пие замаян
и цял ден ще броди ,за да я открие,
а тя ,като сянка, е спомен от рая .
В такава нощ слепи светулки ме водят
с копнеж пеперуден през свят звездопаден
и щом се разпука яйцето на изгрева
очите ми спящи денят ще извади…